***

 

Това, което е не е онова :)

или началото на усещането

за..мляко без мед...

хайкук

***

 

Непознатото разцъфтява ли,

 

или прилича на дъжд,

 

извиращ от мокър камък,

 

или е коралов мак,

 

в бялото мънисто на сън...

 

Недокоснат свят,

 

в съзвучие хармонично..

 

Там рибите потънали са в слънцето,

 

копринени сенки,

 

в чисти ручеи,

 

подготвили своето прераждане...

 

Щурци в далечни лавандулови полета,

 

докосващи залеза утринно,

 

в нощни откровения,

 

с устни притворени,

 

готови да цeлунат изгрева...

***

 Метафорични думи

танцуващи в самотата...

Неслучило се утро

в окото на тъгуваща дъга...

Мимолетно пътуване към нищото...

Ако можех,

бих оцветила фантазията -

стъклен калейдоскоп в морско синьо...

***

 

Събуждане,

танцуващи лагуни

морето чувство ли е...

прегърнати песъчинки,

диви брегове...

шепот в топла длан...

***

 

прочетох мислите си ...разплаках се ..заваля

По тъмното,

почти на ранина

траверсите на миналото бъдеще

подреждам в две посоки

превръщам ги в алея с недомлъвки,

в пенливото ми вътрешно усое.

И после дупча тишината със шиш

брадясъл от вълнение

броя секундите курдисали се в здрача,

със някакво маймунско настървение и

чакам.Топли гласове

в гнездото под прозореца разцъфнало.

Смалявам се във другото небе,

разбивам със очи небитието..

***

 

Сянка нарисувана в очите,

ириси усукани в думи

разтворен лист в шоколадово,

онемяла от безвремие бутафория...

***

 

ай си незнам силата кога откача :)

 

Ше пиша стих за Пакистан,

 

ше ме превеждат чак в Иран,

 

един бананов шейк ми рече,

 

ей моме, ти ше идеш надалече.

 

А пък в Русия ма обичат,

 

и с мойте стихове са кичат,

 

дори там некъде в тайгата,

 

плакат туриха под елхата.

 

Ша ма четат и вси светии,

 

дето са табиетлии,

 

ша ма разнасят из небету

 

за да прославям фейсбукето.

 

Дори и Лоранс баш арабски,

 

ми прати вест от оня свят

 

и пише там: каква си секси,

 

е ба си, що ли съм умрял.

 

Па аз се възгордевам нещу,

 

то толкоз слава ми дойде,

 

да зема да са бухна у морето,

 

ей тъй, надоле със газету..

Фата Моргана

 

Видение призрачно,

в ледено царство,

вълшебнице яростна

с дъх на жена,

ти ли си снежниният вихър

във морско пространство,

с устни във лед

и очи от звезди.

Разпилей страховете

Фата Моргана,

превърни се жена и ела..

Ослепявам от сняг

във студа

мираж мой самотен,

а ти приближаваш,

аз жар съм

плътта ми гори...

усещам дъхът ти

със ярост съдбовна,

усещам жестоки стрели.

Плътен облак

в космически ледник

с имената на морски вълни,

Фата Моргана

погълни любовта ми,

ухая на макове в цъфнала ръж

по тялото твое потрепват луните,

невидим фантом

в заскрежени води...

О Фата Моргана

страстно сияние,

посока моряшка,

гибелен връх,

омагьосала времето...

ти приближаваш,

потайна и гневна,

сред мрак от лъжи...

***

 

Опит за есе, клонящо към стих...

Виновна за вдъхновение 

или..

"някакво Анино, звездолитнало сладкодумие"

или..

Твоята страст след запивка

сладост от крушка,

антракт в жалостта на отшелник..

или..

Храм с топла гръд,

след пиянските вопли във къщи...

Черешова въздишка

във ягодов стих...

или ...

Есенен вятър преди куршума

два стола,

пълна чаша самота..

Заради докосването...

говорещ в болката

за болката...

Гол в дъжд от думи...

в единствено сладко опиянение...

***

 

И няма нищо тъжно..

кафяви ириси в кехлибар,

пеперуда в цъфнала вазичка,

струна от миглите на утрото

боцкаща метафора,

форма от стъклопис,

чудодеен таралеж в бучащо поле,

И няма нищо тъжно..

моите спуснати коси -

мрежичка за комари...

Тихо ми е.. и...прегърнато...

птица съм и хоризонт,

шептящ бриз в твоят светулков покой..

***

 

А. С. Пушкин

 

"О, Музо, следвай ти съдбата си послушно,

не чакай почести, обидите презри,

хвалби и клевети приемай равнодушно

и със глупака не спори."

О, Музо, възпята бях,

любима и желана,

с простака аз не споря,

умът ми е опора,

таланти не желая,

оставам себе си

до края....

АнНа