неделя, 27 май 2018 г.

Фрагменти


Между световете блуждаем,
неуморимо съвременни,
междуречия пълни с очакване,
бродирани сънища в рамка,
плътни сенки от нечие щастие,
камък със примка на шията.

Безтегловно рисувани приказки,
ренесансови акварели
като голата истина...

Казваш ми:
Просветените знаят,
има много дълги пътища по пътя
и много дълбоки небеса ...
Казвам ти:
Ето ме..
Тук съм и съм
Полетът ми ...ветровит е...

Усещането пролетно е
с дъх на зима
бродирани снежинки
в макови цветове,
обятия разпънати на кръст
родени в лунното усещане
за Любов...

Между световете блуждаем,
неуморимо съвременни,
липсващото записано на пергамент е,
в безпътието на душите,
търсещи мир с Бога...

Аз стих съм, ти коралов риф си,
някъде между бреговете,
Русалката превърнахме в морска пяна.

В бездънният прозорец на сърцето
пазим спомени
по-топли от въглени,
взривяваме макови семена,
оплождайки нивите на небитието...

Ан ..Лун




събота, 19 май 2018 г.

***


Охлювите сънища имат ли,
имат ли пътища без посоки,
или са мокри приказки
в заспиващото око на мрака...

От всички скривалища в тревите,
избрали са дом за двама,
облечени в тънка риза росница,
в диплите на залязващото слънце...

Ще измия стъпките от сълзите...

Нарисувах два мака в житна нива,
точно както обичам, надиплили премени,
а под листата им охльовите сънуват
танцуващи устни с вкус на вятър...



понеделник, 14 май 2018 г.

***


**
Понеделник май захвана,
от сън стана поспалана,
гледа вънка дъжд запръска,
точно като по зимъска.

Що да прави тя горкана,
обедно поразпиляна
стих захвана да римува,
себе си да отпразнува,
със метафори облечен,
в делника и безсърдечен.

Музата я посети ,
като фейкови вълни,
от Олимпа слезе лека,
съща приказна утеха,
носеше тава със пасти,
точно по Петрови пости...

Анна май не се усети,
хапна пасти без куплети,
тънка си снага изви,
после в сън се потопи.

Засънува три дерета,
точно насред две морета,
и мъжага с лък извит,
наглед доста страховит.

Стресна се горкана Анна,
скокна от леглото боса,
като нимфа златокоса,
тъкмо да го прилъсти,
в двора буря се изви,
затропурка по вратата,
вън градушката позната.

Стихотворно бе небето,
като круша сред полето,
майски тишини раздра,
гръмотевица една...

Музата тавата пусна,
момъка лъка изпусна,
Аниният стих сполучи,
лайк във фейса ще получи :)



Микс от дъждове


Просветените знаят,
има много дълги пътища по пътя..
и много дълбоки небеса
и много тъжни, не заспиващи очи..
Не беше ден..
Само дъждът се сипеше под наклон,
сякаш се молеше да присъства... и нищо..
Срам го беше да пада отвесно..
Срам го беше,
че е толкова не достатъчен
и толкова рехав...и смугъл
и ужасно, ужасно притеснителен..
Помниш ли, когато не ти каза,
че е напълно безсмислено да вали..
и че,никой не забелязва,
колко е бос и студен и самотен
Помниш ли?

Лу
Ан

..и ужасно,
ужасно безмислено бе
присъствието на нещо толкова измислено,
просветените не молят,
те знаят..
лагуната пуста бе,
заливът също,
Ти не вървеше към мен,
не приличаше на спуснала мисли върба
върху тънки клони,
които не приличаха на скъсани струни..
А листата и..
А листата и не бяха малки камбанки,
звъннали в усмивката
на някаква оплезена есен..
Не беше ден..

Помниш ли, когато не ти каза,
че е напълно безсмислено да вали..
и че,никой не забелязва,
колко е бос и студен и самотен
Помниш ли?



сряда, 9 май 2018 г.

***


Точно днес,
раменете тежат от цветове,
гълъбови песни слушам,
тръстикови молитви редя,
беззвучно - мелодични,
като дъждовни капки...

В косите си те вплитам,
приличаш на разковниче,
храмът ти не е златен,
но имаш сърце - шепотниче,
очите ми многоточие са...
твоите морски слънца...

Такива сме божурено майски,
открили любовта,
в кутийка пълна с акварели...



понеделник, 7 май 2018 г.

***


Позираш за снимка
качваш я в нета,
търкулваш кълбото
и ето ти гледка,
красиво дали е,
не даваш си сметка,
по-важна е бримката,
в новата плетка :)

Нататък въздишки,
народа ликува,
във примката твоя,
паяк празнува,
повдига ти егото,
празник за всички,
и лайкват те някакви,
важни мухички...

Щастливи години във пясъчно време,
проблемът позира,
на кой ли му дреме,
поет е - написал стотина куплета,
изпял си възторга,
във примката клета...



неделя, 6 май 2018 г.

***


Когато ме обикнеш
на прага застани,
вратата ще отворя обич моя,
вселената ще грабне моите мечти,
съзвездия в косите на Вероника...
Когато те обикна ще съм дива,
вечерно гола ,
влажно новолуние,
свенливо във очите ще блестят
черешови огнища с дъх на пролет..
Когато..
а отвън акацията плаче,
отронва бели цветове,
черешите отдавна прецъфтяха,
подгонени от южни ветрове...
Притихвам..
свечерява вън,
два кестена преплитат клони,
над тях огромното небе
сълзи за мен във мрака тихо рони...