***

Как есента настъпва в миг,

завързана в надничащите стъпки,

забързан залез, тичинков прашец,

потънал в облак непогален...

Глухарче в сребърни пантофки,

в мъждукащия мрак се спря,

потърси есенното чудо,

насред морето, във дъжда...

Надянал дреха с ален шлейф,

премигва гларус понаперен,

към кадифеният светлик,

отправил поглед неуверен..

Ти стръкче изумруден кехлибар

със моята съдбовност се прощавай,

докосвай вълнестия стих,

във августовска жега колебливо шарен ..