***

Мокър ли е пясъка?

След съня...

Когато те сънувам ме поглъщаш,

разсъмват устните ти на гръдта,

събуждам се и знам,

аз твой съм пристан....

Когато те сънувам ти си бряг,

ръцете ти са моето разсъмване,

блуждаят дланите ти по гръдта,

и моят глас се слива с висините...

Когато в теб се крият чудеса,

те предизвиквам изтъняла от умората,

да чувстваш моята душа,

в седефеният пясък на лагуната...

Мокър ли е пясъка?

След съня...

Недоизказана въздишката остава,

изчезва морскокрехката следа,

във устните ми, побелели от копнежите...