Неочаквано

Разплитам хребета на времето,

объркано до лудост.

Дъждове.

Небесните потоци се изливат,

подгонени от зимни ветрове.

Догонвам ветровете,

тъй прозрачна,

приличам на въздишка безпричинна,

замръзнала отвъд луната.

В дълбокото

дъждът размива сълзи,

соленото море гаси пожари,

въздишките обичат да прегръщат,

полепналите сенки по клепачите.

Разплитам хребета на времето,

разлиствам тишината.

Море.

Небесносиньо лятото прониква в мене,

дъждът синее,

млечно злато

в дълбоко се раждат световете...