сряда, 26 юли 2017 г.

***

Свенливо гали нямото мълчание,
сълзи по кестените в нечии очи,
усещам, логиката често пари,
в солта на сините вълни...

Усещам, вечерта зад парапета дреме,
унесена от юлският прибой,
часовникът от пясък проговори,
разплака облачния небосклон.

Препускат лудите коне. Ония лунните,
ужасно непотребни в своя бяг,
Събличам се, остават пеперудите,
в одежди от свенливо топъл юлски мрак...


Няма коментари:

Публикуване на коментар