Свенливо гали нямото мълчание,
сълзи по кестените в нечии очи,
усещам, логиката често пари,
в солта на сините вълни...
Усещам, вечерта зад парапета
дреме,
унесена от юлският прибой,
часовникът от пясък проговори,
разплака облачния небосклон.
Препускат лудите коне. Ония
лунните,
ужасно непотребни в своя бяг,
Събличам се, остават пеперудите,
в одежди от свенливо топъл юлски
мрак...
Няма коментари:
Публикуване на коментар