***

Пътувам във обратната посока,

лудувам сред разрошени вълни,

разресвам белите перчеми закачливо,

във синьото на сините мечти.

Потъвам в пенестия свод на мрачината,

пулсира лятото със дивите коне,

щастливи от фаталното привличане,

на слънцето във облачно небе.

Несподеленото запалва вдъхновение,

росата ме дарява с мрачен хлад,

жужи във тъмното сълзящото мигновение,

неканен в мислите присъстваш пак ...