***

Понякога е трудно да предричам,

посоките на многоточията,

да раждам напластени водни сънища,

в отрязъка от неми светове...

Нали съм алогична,

не мечтая,

нагарчам и оставам будна,

въздишам по пустинното небе...

а там си ти,

със устни от пространства..

Разпадам се във теб,

солена от отблясъци,

затварям утринта във чакащи прозорци,

замлъкнала в дъждовния рефрен на пеперудите...