четвъртък, 15 юни 2017 г.

***

Понякога е трудно да предричам,
посоките на многоточията,
да раждам напластени водни сънища,
в отрязъка от неми светове...

Нали съм алогична,
не мечтая,
нагарчам и оставам будна,
въздишам по пустинното небе...
а там си ти,
със устни от пространства..

Разпадам се във теб,
солена от отблясъци,
затварям утринта във чакащи прозорци,
замлъкнала в дъждовния рефрен на пеперудите...




Няма коментари:

Публикуване на коментар