Захванах пак да пиша стих,
намислих изключителна тематика
конкурса беше тест за стрес,
като домашно по граматика.
Внезапен порив овладах,
на стихчето подхожда проза
и в младостта си оживях,
потънала в безброй въпроси.
Една вселенска пустота
във моят свят нахлу безумно
мушица бях във ден жесток,
обхвана ме една психоза.
Захраних егото с любов,
тъй зажаднях за думи прости,
не си задавам тоз въпрос
да бъда или не в конкурс кат този.
Реших да си възпея котката,
оная безусловно кротката
и кученцето до кревата,
което пази сетивата.
По късно ще забъркам каша,
досуш като оная Маша,
а стихото ще пусна в групата,
за да направи си поуката
и да я охлади от скуката.
написано по повод пореден конкурс в група Многоточие...
Няма коментари:
Публикуване на коментар