Реших за Андите да пиша,
във оня древен птичи свят,
кондорите да са ми спътник,
във тоз свободен необят.
Нарамих две торби с надежди,
възседнах звезден вихрогон
и ето ми на Макчу Пикчу,
тоз връх ми стана тих заслон.
Див вятър шепне ми легенди,
възпява древните земи,
запява за ония сенки,
зазидани в миражни дни.
Дали ще се усмихвам кротко,
приела своята съдба,
или ще търся тук находка,
короната на легендарен принц.
Във мрачините дебнат пуми,
нашествие , фатални дни,
но мъдростта ме днес споходи,
там звезден лъх ме озари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар