Няколко топли минути спокойствие,
падащи ритми под южно небе,
неми възторзи от няколко изгрева,
после безмълвно греховна тъма...
Няколко думи ненужно измислени,
ти непокорност си ярка мъгла,
пролетни рими търкулнати в залеза,
птичи напеви рушащи скали...
Нещо такова и хуквам към себе си,
търся в морето разплакан акорд,
в празното крия сълзите от вярност,
после се моля, дано завали..
Няма коментари:
Публикуване на коментар