***

Пътеките са само част от пътя,

като обичане на кръстопът,

бездомно е сърцето без вълшебства,

като беззвучие изтръпнало от студ.

Доверието път е, но с посока,

светулка есенна със котешки очи,

разпада се като сълзлив прозорец,

във който вятъра свисти.

Оставаш неопитомен за вричане,

секунда в някаква далечина,

очакваш моето обричане,

на синоптик вещаещ за дъжда.

Не ме очаквай, недаряващ слънце,

бях твое случване във бризов летен ден,

по дяволите твоето усещане,

белязало с пушилка моят път.