По време на холера-не,
любов по време на корона,
едни такива брегове,
натъпкани с безлики хора.
Една целувка ми дари,
да те усетя пак пулсиращ,
и мътните ме взели - ветрове,
да те прегърна с порива предишен.
Мъгливо заскрежените души,
във примката на своятата уплаха,
мижат с отворени очи,
заровили сърцата си във мрака...
Няма коментари:
Публикуване на коментар