***

Душата запламтя заоблачена,

луната включи фазов ток.

Подарък звезден от небето,

в което непростена изгорях.

Коравото сърце бодли наостри,

разсипано от разпилени дни,

припламват там недели раздвоени,

потънали във моите лъжи.

Човешкото във мен догаря,

небесното припява в хор,

коравото му дъно се разтвори,

във тънкорогия вселенски пир.