***

От тая чаша кой ли не е пил,

била на дядо казват,

с нея се кръщавал,

в оная тъмна кръчма със ръждясал дим,

сред който демоните скритом плачат.

Наливам в нея  сливова ракия,

от лозето събрани плодове,

преварени от чичо, луд гидия,

отдаващ чест на чужди богове.

Отпивам глътка. Пари и приспива.

Дъх от градини стари с буйни ветрове,

хайдушко пиво, аромат на сливи,

притихнали във сини цветове.

Дали защото днес съм нереална,

сълзливото не мога да възпра,

Какво пък, следновогодишно пиво,

ракия от хайдушки времена.