***

Във снежното на снежното прошепвам те,

по - бяла от снега във бяла вечер,

изглеждам като смаяно небе,

притихнало в прегръдката на здрача.

Заключвам те в дъха си притаен,

на зимата във тайните те крия,

потръпвам сред студени снегове,

във топлата прегръдка на разнежен спомен.

Кръжат звезди, вселени бурни,

ония водопади заледени пръскат  студ,

Защо ли устните ми пак са полудели,

предсказват вихри в бездиханни светове.