***

Открехвам нишките  сивеещи на времето,

в ефирното  извивки нежни преоткривам,

скрежее  неизречения дъх,

от срещите ни в бялата пустиня.

Там бягството е винаги в ума,

във кучешката същност на света ни,

във нечие пречупено крило,

внезапно осъзнало че е бреме.

Притихвам във сумрака,

там се крия,

прошепвам истини порутени от тишини,

очаквам своето пропукано спасение,

във  огледална рамка от звезди да се роди.