***

Отвъд реката, сред моретата

кръстосва бягаща вълна

сред изгревите на планетата

в пречудна есенна мъгла.

Покриват облаците сенките седефени

сребрист деня усмихва вечността,

една жена сред пясъка на времето

превръща себе си във кораб без платна.

Мой сън във нищото изстрелян,

далечен тътен след съня,

приспивна песен с аромат на дюли

синигеров напев в обкова на смъртта…