Настроение

Протяжно, между редовете улавям белезникави петна

така далеко от звездите сред гъгнещата пустота.

Редица дървеса безклонно оживяват,

сред мрака на деня парадно в хор припяват.

Там нечия въздишка кънти като прокоба,

безмълвно криволичат обърканите хора.

Във рицарското време  пристъпвам помъдряла,

добре че няма скоч във призрачната зала.

Къде си Дон Кохоте, китарата припява,

безлика суета нощта ми съживява...