***

Повя есеняка нашепвайки тайни,

пилигрим галактически уморен от безумия,

във безпътния свят на човешките драми,

носещ кръста от мисли еретично съдбовни.

Крия своите илюзии в скрития повей.

Вятър зъзне в оковите на лиричния спомен.

Всеки порив е истина, скален гълъб прокуден,

Есен, цветно причастие клада парещо лумнала.