***

Налей ми някакво кафе,

мъгливо ми е пред очите,

любовната ми мисъл отлете,

възвърна се сред трепетните.

Налей ми мъничко възторг,

във тая утрин с цвят на вишня,

сред есенния ветроход,

несретно слънчево мънисто.

Очи отварям  - в тях небе,

кристали в него оживяват,

дали защото съм дете,

повярвах в ангелите бели.

Или защото съм жена,

в сърцето ми трепти въздишка,

светът е шарено кълбо,

а моя свят е антикварен.

Налей ми Божия любов,

там искам да намеря обич,

очи отварям, ти сърце,

сърце, ти днес недей умира.