***

Обичаш ме от разстояние,

желаеш ме по час на ден,

не предизвикай в себе си страдание,

виж, тая нощ е като ден.

Замърквам като котка оживяла,

жената в мен събужда в теб мъжа,

какво пък, не въздишам, а немея

пред думите ти все така.

Дори когато готвиш дроб със вино,

баварския ти сос горчи,

но си остава несравнимо,

да  ме захранваш със мечти.

Привременно се приземявам.

Галактиката пак мълчи.

Добре, че есента нехае,

припламва с хиляди искри.