***

Прераждам се от хиляди животи,

кълбо от мълнии зазидани във времето,

на колосите в сенките долинни

гръмовно мрака с тъмното се слива.

Безумно глухо шепота струи в руините,

пророчествата грачат уродливи 

във маските на лъскави чудовища.

Човешкото намирам изсушено,

болезнено простенващо,

жестоко изкривено,

на истината сложило разпятие.

Предсмъртна обич стигнала предела,

о свят живот, бездомен ореол от звездна прана.

Море, поглъщай синевата на моята невинна същност,

ти слабостта ми превърни в зовяща сила,

от слънцето грабни пречистеното бяло злато,

вълните  потопи във огнения залез.

Изригвай ти любов,

живей, не се предавай, луна като корал

в душите съживявай.

Крилете ми са бели ледове,

ти моя орис във оковите ми светиш,

хармония дарява ми нощта.

Ти Господи прости ми греховете...