***

Как нахлува дъждовния свят в разпиления здрач на покоя,

самодива със бели крила във постелята твоя,

дива билка със есен дъх,
зимен сън от вълшебства разлюбени,

как ухаеш на мен повей мой,
в утрото влюбено.

С жадни устни на мъж в танца луд от безумия,

забранена любов, милостиня измолена.

Време спри своя бяг,

скрий ме вътре, в дълбокото,

ти любов остани,

в най-вълшебните пориви.

Бягай морска вълна,

там на края на пристана,

превърни ме в жена,

пеперудено истинна...