понеделник, 27 октомври 2014 г.

***

Хубавото на хубавото днес ме споходи,
живородно звъни телефона и ... глас,
Ай лав ю  ми прошепваш и аз съм мадона,
най изваяна дева със лик несравним.

Ето няколко думи, а как ме зареждат,
пак усмихваш ме с  тон шеговит,
значи в бурята винаги има надежда,
щом дърво си посадил до плета извит.

И  те галя през вихрите, мое прибежище,
палав лъч съживява моя дом снеговит,
ти любов си убежище, мила приумица,
прегърни моя трепет във устните скрит.




Няма коментари:

Публикуване на коментар