Хубавото на хубавото днес ме споходи,
живородно звъни телефона и ... глас,
Ай лав ю ми прошепваш и аз съм мадона,
най изваяна дева със лик несравним.
Ето няколко думи, а как ме зареждат,
пак усмихваш ме с тон шеговит,
значи в бурята винаги има надежда,
щом дърво си посадил до плета извит.
И те галя през вихрите, мое прибежище,
палав лъч съживява моя дом снеговит,
ти любов си убежище, мила приумица,
прегърни моя трепет във устните скрит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар