никаквото

Нощ денувам,

Яворов къде е?

Стълба все нагоре, после нанадоле...

Перлен свят покрит със сто неволи,

пясък в чепиците, люспи във зениците.

Чакам либе моста за премине,

чакам …есента да си замине.

Толкова огньове днес запалих,

плисна слънце

аз не се удавих.

Облаците в синьо оживяха,

морското във мен раздвижи мрака.

Цяла ескадрила от комари,

искаше лицето ми да пали.

Заиграх се в локвичката кална,

огледално в мен погледна светофара.

Пропътувах пътища незнайни.

Преоткрих нечаканите тайни.

Спънах се на прага на вратата,

тъй е, като кабел злостен мене чака.

Врътнах няколко масура къдри,

кеф ми стана с таз коса пречудна.

А сега..сега ще лапна нещо вкусно.

Хрускам някакви пилети омазнени.

Днес не съм богиня ...ко ми дреме...