събота, 25 октомври 2014 г.

***

Потърсих те,
мой южен вятър с дъх на нар,
мой ярък метеор, звезда небесна,
облечен в бяла дреха, дар, 
от  светлите космически полета.

Ти, пъстра пеперуда с багри разцъфтели,
стаила  толкова възторг,
на  снежен свят любов дарила,
във мрака на всемирния потоп.

На теб прилича  крехката ми същност,
крила от трепети през бурни времена,
ефирен лъч от седемте морета,
във синевата дето се топят.

Омразата поглъщам и се моля,
мой горски цвят, светулка ми бъди,
изправям се, потърсих пак опора,
здравей вечернице, това си ти...


1 коментар:

  1. Да държиш омразата далече от себе си, истинското умение да опазиш човечността!

    ОтговорИзтриване