***

Песен на песните 2:15

Хванете ни лисиците,

Малките лисици, които погубват лозята;

Защото лозята ни цъфтят.

Лунатични мои

превъплъщения,

несбъднато целунали,

покрийте моите илюзии,

в деня на есенното равноденствие,

предвкусвам необяздени мъже,

притихнали във своята стихийност,

посоката е адово море,

край недомисления кей на чувствата.

Задъхвам се в червената луна

порочността не ми е чужда,

въздъхвам , пак мозайка ще редя,

замлъкнала във самота ненужна..

Рисуваш по лицето ми звезди,

целувки дъхави със вкус на вино,

оставам крехка, толкова лъжи,

потопена във тях замръзвам...

Разказвайки мълча, ранени чувства,

не може вечно да боли,

взривена от пулсиращи целувки,

сред монотонни тишини...

Неизговореното

споделих със лисиците,

в нощта на черните води,

намерих ги в лозята,

насред главините,

сред гроздове тежки,

в кехлибарен сок

намират утешения човешки,

простили и вина и грях...