***

Всеки миг разстояние потъва в дъха ми,

прегръщам те силно теб, мое дихание.

Звездите потъват в взрива на сърцето,

преди да се слее  земята с небето.

Тогава се случвам по силна от себе си.

И бликам в кристала на бели комети.

Превръщам се в бездна, а ти си магия,

жарава от блясък, соната щастлива.

Докато сънувам целувай очите ми.

Русалка съм нощем, а денем стихия.

И трябва ми слънце в което да светя,

преди да се върна на твойта планета.