***

Изричам те във повея на вятъра,
ти моя приказна звезда,

напомняш ми за прасковите в двора

безмълвно оживели под снега.

Напомняш ми за облачните вихри,

картини в пясъчна мъгла,

в проблясъците с цвят на изумруди

в алеите на чистата душа.

Напомняш ми за пролетна поема,

с черешов цвят във моята коса,

когато ме превръщаш в морска фея,

родена във безумната мечта.

Сега съм ничия. А искам да съм твоя,

снежинков смях разтопен от любов.

И моля се да оживея, 

до следващия звезден ледоход.

Да бъда топла в нощите със тебе.

Да те целувам в сънените ти утра.

Да те превръщам в приказка любими

и да те сбъдвам нежно във съня.