вторник, 27 януари 2015 г.

Нереална реалност

Привличат ме вулканите на сенките
тържествено стопяващи се в здрача,
в кандило от космическа небрежност,
като икони, в  безумството на ада оцелели.

Презряната усмивка на глупеца ме гнети,
лишен от слух,  зловредно записукал
сред сламените ниши на полето
безсънно опустели, като хроники безмълвие.

Препускат метеорите във облаци невидими.
Закотвената тишина раздира айсберга на смисъла.
Остават бели нереалните снежинки
в къдриците ми, макове  от звездните предели.




1 коментар: