Да заглъхна в сенките на стрехите,
призрачна до безпределност,
през мъгливото море да плувам,
на мечтите във прибоя да се спра.
Да изплуват мачтите на кораб,
в будния простор от синева
и разнежено със тебе да потъна,
в шепота на хладната вълна.
Ти притихнал в мене да се вглеждаш,
влюбено вълшебство да редиш,
в мен да се разтварят цветовете,
в тишината да се разтопим.
Синя луна...
ОтговорИзтриване