***

Почти като безмълвие греховно потрепервам.

Поради теб. За теб. Заради вятъра и устните ти,

притихнали в очакване на чудото. По гола съм от всякога,

невъзможно откровена, нецелуната побъркана снежинка.

От сумрака в тебе искам да се скрия. От магията.

От настръхналия неприлично с цвят  във морско синьо поглед ,

криволичещ по контурите ми, в голотата скрити.

Тъмно борсалино схлупил над навъсените вежди ,

хлъзгав низ от раковини в най-намусената утринна крайбрежност,

пеперуденото в мене съживил, с тези няколко минути кратка вечност.

Аз ли те прегръщам, носталгично чужда,

или моя порив, доверчиво влюбен

в своеволието на  две посоки – клади сред лавините?

Всичко  ли ни взе пустинята мое водопадно лято,

непосилно оживяло във бездумен щрих сред писъка разтворен.

Тих контур безмислени разпятия в театъра на сенките.