Защо ли ме повика мое зимно новолуние...
В разрошените гриви на косите
снеговете крият ветрове,
снеговете крият ветрове,
далечни са светлинните комети
в трасета на нашите мечти.
Вълните тази нощ говориха за тебе,
вълнуващата песен на солта
от бисерните капки снеговете
разтапяха вълшебна синева.
Превръщам се в сияние , защо не питай
под звездопадите въздиша вечността,
в гръдта ми блясвя бяло цвете
дарено от безименната Тишина.
@
ОтговорИзтриване