неделя, 28 декември 2014 г.

Видения


Сребристи ледени акорди
сред пясъчните залези на изгрева,
в най белоглавите сонети на деня,
по вледенени и от истини.

Ела...

На слънченият ден в измислиците летни.
В цъфтежа на липите по медени пътеки.
В най есенния порив на седемте планети.
Край житните ливади със дъх на хляб и цвете.
Във светлозема пролетен със жълти минзухари.
В усмивката ни детска, по чиста от безкрая.
Във щедростта на ласката с която те прегръщам.

Ти мое звездопадно щастие,
преминало през кръста.

Не тръгвай през годините загърбили пространството,
ела в света на живите,
ти мое постоянство.
Предтечите ликуващи сред усмирени взривове.
във дребните ни радости, 
в седефения здрач на мислите...












Няма коментари:

Публикуване на коментар