***

Почти мистично

зимна нощ

сребристи вихри коленичат

студени хали

хлъзгав хълм

сред тях разплакано момиче.

Не бе прокоба

притча бе,

за дивни слънчеви чертози,

за чудно нови южни светове

в мечтите на  самотно клонче.

Среднощни приказки  редя,

черешка бях със дъх на лято

мистично ми е във снега

коричка хляб с канела сладка.

Мистично фара заблестя

превърна ме в прозрачна капка,

погледнах твоята душа

почти преди да ме целунеш.