Разказвай ми за тъмните прозорци,
за водоскоците от сняг,
за белите лалета по стъклата
целунати от сипкавия мрак.
Кристалите от нарциси прилунни,
по истински на звездна светлина
превърнали съня ни във зеница
на тая непрогледна тишина.
Разказвай ми, в косите ми е лято,
а топлите ти устни са роса
искриш като пенливо морско злато,
във амфора трептяща от нега.
В нощта те имам. Морна. Сребролика.
Рисувам с устни лунна светлина.
Клепачите ми са така изкусно диви,
докосват пламналите чувствени места.
Разказвай ми. Ще се прераждам в тебе,
със стон и вик сред бяла тишина,
прозореца от радост ще засвети
от танца ни след края на нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар