неделя, 18 януари 2015 г.

Етюд

Морето сенки няма, 
разтопен шоколад със вкус на вятър,
припалвам го на залеза в огнивото,
така се чувствам страшно млада.

Светът е сбъркан, цвят отровен,
нюанс на сивото във черна  гама,
обвивам го в мъгла и търся времето
в октавите на тишината помъдряла.

И ми е крехко празното пространство
достигнало до прага на нозете ми,
преди да се възторгна от живота,
превърнал ме в етюд на синьото.

В дъха ти ще се скрия, в паузите- клоуни,
кристални като сенките на мидите.
И влюбена ще те очаквам нощем,
прегърнала  камбаните на дните си.




Няма коментари:

Публикуване на коментар