Морето сенки няма,
разтопен шоколад със вкус на вятър,
припалвам го на залеза в огнивото,
така се чувствам страшно млада.
Светът е сбъркан, цвят отровен,
нюанс на сивото във черна гама,
обвивам го в мъгла и търся времето
в октавите на тишината помъдряла.
И ми е крехко празното пространство
достигнало до прага на нозете ми,
преди да се възторгна от живота,
превърнал ме в етюд на синьото.
В дъха ти ще се скрия, в паузите- клоуни,
кристални като сенките на мидите.
И влюбена ще те очаквам нощем,
прегърнала камбаните
на дните си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар