Невидимото смътно изсветлява,
горчилката превръща в младо вино,
скитницата в мен е побеляла,
пристъпила пределите на времето.
От тялото ми, тяло - раковина,
сезоните отпиват страсти изтерзани,
копнежа на дванадесет планети,
в космическия полет преродени.
Ти дъхав лабиринт от зной и лято,
единствено подвластен на сърцето,
искри при залеза на бяла младост,
в пожара на тревите полудели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар