***

Да отвориш вратата, да послушаш тишината, да помълчиш в присъствието на сетивата си.

Това не са спомени сбирани в кибритена кутийка, това е осезаемото присъствие на прекосените разстояния споделеност. Мълчанието е срещата ми с действителността. От толкова думи съзнанието изпепелява мислите. Оставам тук за дълго. Безшумното единение с въпросите, които ме преследват избледнява. Пълня чашата си с очакване и продължавам, заключена в премълчаната си истина.

Не търся обяснение, не се преструвам, безшумно потъвам в кротостта на мига…