***

Има нощи 

и нощи 

и нощи

няма повей

ни диви кокичета

вишните зъзнат

очаквайки  нищото

полека

отвътре замръзвам,

а зимните сови на звездите очите превързват,

отражение лунно топли дъха им,

в чаша чай и въздишка пресипнала

вечността ми намига пияна до втръсване.

Има нощи по тъмни от кладенец,

мъдростта ме спохожда по прашна от сбъдване.

Часовникът трака разбит от очакване.

Поставям във чая си захар и съмва се.