Страстта заменям с друга дума.
Нека да е похот, просмукана от страстна преизподня.
Тъй вкопчена във утринната прелест на прибоя припявам в
умореното страдание.
И по неволя взирам се във хората страстта дано отново да
намеря.
Халюцинирам, туй е неизбежно, поръчала за себе си светлинно
шоу.
Така безсмъртното ми странстване съзира една непреходна
вселена.
Наричам я Вълшебство. Там се крия.
Кутийката със мигове захвърлям в прилива.
Очи затварям и копнея.
За теб. За моята градина. За къщата с лехи от цветно лято,
за пролетните листи и магията
заключена зад целомъдрена фасада.
Страстта е като арогантност, заменям я за бучка захар.
Нахлупвам сламената шапка и вибрирам, черешов цвят и глътка неизбежност.
Неразбираемото ми отива, затова ще се превърна в Нежност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар