Миражите в коварната ми страст,
като студени тръпки в ледените локви,
във сипкавото минало ме връщат
наивно хладните ми длани покорили.
Първичната ми женствена различност
до лудост зъзне в свят измислен,
непроумяла своята първичност.
Ноктюрно ще ми трябва всъщност,
платно и четка,
чаша вино,
отнесен поглед,
чаша вино,
отнесен поглед,
постеля без завивки и компромиси,
невидим купол,
непокръстена роса
от грешната ми страст на дива нимфа,
от грешната ми страст на дива нимфа,
щрих отвъд предела,
безпаметно пиян от сласт безумна
безпаметно пиян от сласт безумна
чудовищен тайфун,
терзаещ степното пространство на ума ми.
терзаещ степното пространство на ума ми.
И близостта ти в тръпкавия залез.
Ръцете ти по крехката извивка на бедрата, очертали сладост.
Смирената въздишка – вопъл от страстта,
сребристо озвучила
сетивата,
омайващия мирис на мъжа,
погубен от най-хищната наслада,
от хаоса белязал две тела,
в пленителния здрач от сини сенки,
оная неочаквана мъгла превърнала ни в нож и цвете.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеКогато...
ОтговорИзтриване