четвъртък, 22 януари 2015 г.

***


Миражите в коварната ми страст,
като студени тръпки  в ледените локви,
във сипкавото минало ме връщат
наивно хладните ми длани покорили.

Първичната ми женствена различност
до лудост зъзне в свят измислен,
непроумяла своята първичност.

Ноктюрно ще ми трябва всъщност,
платно и четка,
чаша вино,
отнесен поглед,
постеля без завивки и компромиси,
невидим купол, 
непокръстена роса 
от грешната ми страст на дива нимфа,
щрих отвъд предела,
безпаметно пиян от сласт безумна
чудовищен тайфун,
терзаещ  степното пространство на ума ми.

И близостта ти в тръпкавия залез.
Ръцете ти по крехката извивка на бедрата, очертали сладост.
Смирената въздишка – вопъл от страстта,
сребристо озвучила  сетивата,
омайващия мирис на мъжа,
погубен от най-хищната наслада,
от хаоса белязал две тела,
в пленителния здрач от сини сенки,
оная неочаквана мъгла превърнала ни в нож и цвете.


2 коментара: