Не вярвам в мълчаливата любов,
във лабиринта с нишката позната,
в компромисите с вкус на сок,
във чудото на чудесата.
Затова сега съм пълна с музика.
Трептяща аура в параклис,
сред ябълковите пустини на миражите,
опиянена от разкоша на запалените свещи,
загаснали във лириката на площада.
Интимно- артистичната ми същност се разпада,
ще ти призная,
искам да те срещна.
Там някъде сред вятърните мелници,
или в лиричния оттенък на луната,
а може би на ъгъла, край зоната за достъп,
където те очаквам неоткрита.
Поговори със мен към тебе тичам,
във мълчаливата любов удобно скрита.
Когато...
ОтговорИзтриване