Безпорядък

Театър сред схлупени улици,

прозорци - пулсиращи вени,

зад ъгъла празна бутилка и цвете,

питам се кой ще запомни лицето ми.

След толкова празно 
на празното в празното,

мъгли изтънели от крясъци,

пътувам в погрешна посока,

а сенките ръцете ми топлят
с ефекта от думите.