Ничии стъпки в зеленото лунно на мрака,
по моите устни горещи оставят следата позната,
щастливи светулки, разцъфнали трепети шумни,
по мокрия пясък в прозрачния свят на съня ми.
Брега на мечтите замрял сред тополите бели,
в рисунък от облаци вятърни в утрото лятно узрели,
сред тях полунощник от друга планета разлистена,
омайва покоя на пристана скрит във олтар от черупки.
Оттатък звездите, почти във прибоя притулен,
в косите ми вплита сребристата тленност на зноя.
И нишка търкулва от песенни есенни трели,
във ритъм с вълните, целунали снежния повей на юли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар