четвъртък, 27 февруари 2014 г.

***


Не спирай, не спирай,
този ден е страшно изумен,
пътя ми е зимен вихър,
по настръхнал и от мен.

Не, не спирай да ме галиш,
да потъваш вътре в мен,
не, не спирай да целуваш
изумруденото в мен.

Бледолик светлика плаче,
този дъжд е като звън,
степния пейзаж ме плаши,
няма слънце в тоя сън.

Не, не спирай да ме галиш,
плаче каменния зид,
пролетта пристъпва плахо...
Ще летя и днес...насън...




сряда, 26 февруари 2014 г.

***


Да запалим по цигара,
срещнахме се днес,
пролетта е като хала,
повей зимно свеж.

Липсваше ми твоя поглед,
невъзможно син,
капка морска от простора,
във милувка скрит.

Във просъница живеем,
чакаме дъжда,
с него нежно да се слеем
блясък във съня.

Преродени светли дири,
грейнал небосвод,
плахи устни приютили,
толкова любов.

Хоризонти приближили,
пътя към дома,
себе си едва открили,
там, накрай света.

Да запалим по цигара,
ехото кънти,
топла екотна въздишка,
между нас кръжи.

Сбъднати в несбъдно време,
кадифен каприз,
в най безветреното време,
остров пуст и тих.

Прегърни ме с поглед мили,
целуни мига,
в този ден дъждовно слънчев,
блика вечността.


вторник, 25 февруари 2014 г.

Не и в съня ми

Сумрачница пада бездумно над кея,
потъва брега скрит във миден обков.
Проблясват вълните, фриволно препускат,
към някакъв залив безкрайно любим.

Прегръдка смирена ме пари с дъха си,
ръцете ти търсят пустинни планети,
във устните трепка соления дъх,
вкусът на безкрая примамливо свети.

Мечтите са спомен, до мене си ти.
И как ме докосват очите ти топли.
По пясъка бягат две ярки следи,
целунали залеза скрит във сърцето.

Не тръгвай всевластнице моя съдба.
Ти светло вълшебство от думи.
Изплаках за тебе последна сълза,
ела ти наяве, не във съня ми.


Мумунясване


По пости е така.
Поради зимата.
Поради пролетта,
която чука във комините...
Поради февруарския ветрец,
прогонил пушеците на фасадите,
поради мартенския скреж,
капризно вплетен във косите ми.
Поради мен самата,
във кръжило от петна,
просъница посред деня ми,
следи от нощната сълза,
търкунала се във дланта ти...
Поради теб...
Защото си различен...
Целунал моята тъга,
поради житните нивя,
със угарите морско сини...
Какво е мумунасване не знам.
Но някак ми приляга на перото,
затуй написах стих засмян...
А ти..ти...
Ти просто ме целуваш лято.


неделя, 23 февруари 2014 г.

След хаоса



Сънят ми хаос е.
И в него ти...
Начало от молитвени мъниста.
Пулсатор с тленно естество,
родено в бездната от обич на кошута.
Гальовен повей от безлуния смълчани,
ефирен дъжд от есенни листа,
премръзнали сълзи небрежно долетяли
от нечия галактика изгубила се в себе си…

Когато ти, когато аз,
бездомни в мрака оцелявахме...
Небето синьо без захлас,
изгуби свойте очертания...
Когато аз, когато ти...
Когато вълчите мечти,
се сливаха със воя на съдбата,
от ехото пронизваха лъчи
Който жариха недрата...

Безкрая ни поглъщаше без ропот.
Във черна дупка сви се вечността.
Закапа снежен лед, греховен,
обричайки ни на гнева.

Любов, ридаещ огнен дракон,
метеорит от лава и копнеж.
Стопи си в мигновението тленно,
преди да ни превърнеш скреж.
Когато ти, когато аз…
положихме  прашинка във вселената,
от нея се роди сърце,
което ярко да ни свети.



Тихо

В тишината откривам присъствие,
там във светлото пеят треви,
нежни думи и тихо отсъствие,
тишината смутено реди...

Перлен миг уловен във саксия,
цвете южно със фин аромат,
звездна нощ и шумяща стихия,
свят вълшебен почти в полунощ...

Глътка вино от стара лозница,
коловоз потопен във мъгли,
сенки свидни гальовно открили,
топъл повей във ден мразовит...

Кехлибарени залези с устни желани,
уловили разплакан акорд,
дъжд с рисунък разплакал деня ми,
безусловно прогизнал от скръб...

Празни шепи в които те няма,
разпилени парченца кристал,
моя орис прозрачна и бяла,
поседни тихо тука...до мен...


петък, 21 февруари 2014 г.

***

Хей, търгаши на България!!!
Нямате ли си родина?
Да ви вейнат зимни халища,
по дерета и падини.
Да ви изгори земята,
дето всички я предадохте.
Да  се сринат небесата
върху гадните ви друмища.
Хей измислени витязи!
Семе от вампир и чума!
Ние сме все още тука,
въпреки, че не ви пука!
И умираме от гняв!
Старци по паланки плачат.
Демократи ни убиват!
Мор ли беше или вие,
изпоядохте дома ни.
Страх от Бога не таите.
Съвестта ви зъкърняла,
няма нийде  аналог.
Гръм да беше ви ударил!
Или тежка блатна треска!
Та народа ни ограбен,
да задиша чист озон.
Не, не ви проклинам аз!
Вие сте позор от ада!
Светлината ви е като храм,
в който дявол силен властва.
Ще се срещнем във чужбина..
Мой народе поумнял...
В тази изборна година...
Пак ще газим срам и кал.
Хайде всички на площада,
нека да се съберем.
Яростта за бой се стяга...
Да разкъса тоз ярем...




Откос


Не се превръщам в стих.
Задушно е и тясно.
Прокобно време пагубно витае.
Безлюбие и смрад във блато със комари.
Лица без светлини,
очи  зазидани във орис тъй безлика.
Небесен свод със облик на бунище.
Горящи клади.
Гавра с хуманиста.
Ти Хамлет, принце, май си гнида.
Със смешните си идеали на несретник.
И мъдрия ти Йорик е каприз,
във който скрито времето говори.
Оръфаната ти Офелия немее,
погубена от някаква любов.
Хорацио неистово се смее.
А майка ти е като сврака в мрака.
Единствен  призрака си дрънка свойта истина.
Отровата е като капучино на закуска.
Къде е кроасана ми придворний шуте.
Ще хапна няколко куплета гняв и тази сутрин.


четвъртък, 20 февруари 2014 г.

Превръщам се във стих


Тревата мек килим постла,
нозете ми погали.
Поляната бе със аромати на луна
на диви помисли,
във лятото открили
цвета на лотоса
във любовта  ми скрит.
Далеко небосвода се забули,
запасъл пояс  скрит във мъглите речни.
Там в залива рибарите мълвяха думи,
на кладенеца в тихите води.
Морето с  тях зазиздаше  брега.
Бе тихо и небето изсветля.
Сирените разпускаха коси раздухали,
вечерната тъма край кея Самота..
Ръка протягам пак към теб
надежда оредяла.
Ти вдишваш  болката ми, моя страх.
В сумрака стене пясъчна спирала.
Във чашата и виното кипи.
Пристъпвам. Нимфа  с пролетни копнежи.
Усмихната илюзия  в главата ми кръжи.
Ти северно сияние въздишай,
сведи очи над ярките вълни.
Невинно ме прегръщай мое вдъхновение.
Душата ми прокудена за малко приюти.
В сезона на въздишките постлах легло за двама.
Ела любов, край мене поседни.
Изплитай тънка нишка над съня ми.
Прозрачна сянка във единствен миг.
Преди да се родя в деня отново,
превръщам се във пяна,
Превръщам се във стих…




сряда, 19 февруари 2014 г.

Ремарка

Понякога в съня ти ще се връщам
такава непорочна и щастлива.
по клепките ти ще танцува здрача
вълните образа ми ще отмиват...

Мъглива съм, мъглата е убежище,
такова, като плачеща върба,
звъна от храма е прибежище,
укритие от срам и суета...


събота, 15 февруари 2014 г.

Искам да те вдишвам


Искам да те вдишвам тъмна до забрава.
Срутения храм на пагубното в мене
ти взривяващ огнено обречен.
Клетката на две тела преплели,
безмълвието на мъглите
скрили свян и грях...
Чудна призма от неземни акварели,
съблазнили шепота преди да съмне.
Ръцете ти със аромат на ангел...
Разлистена за тебе аленея,
със жаждата на алчно цвете,
дъха ти пия, в кожата ти светя.
Страстта безсрамна стръв залага...
Взривяваме се. Две вселени...
Убийствен огъня изгаря,
невинността ни-нежно цвете.
Разнищени са тези небеса..
Любов и Ад-безумно откровение...
Посоката  ми е съвършената мечта...
Да те откривам в болката след тебе...


четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Неверна е нощта

Неверна е нощта…
Забулена във тайни скитница…
Воали мъгливи сред вихри заспали…
Цветя бледолунни гръдта ми закичили…
Ручеи сребърни струи разлели…
Ладии пурпурни тихо съня ми превзели…
Клада от сласт, стон, въздишка и вино…
Кръстопът на съдби любовта преоткрили…
Капе лунна забрава, струи звездна магия…
Ти ме чакаш съдба, непорочна и дива…


сряда, 5 февруари 2014 г.

***

Светлинни години зазидани. В болката.
Над тях разпиляно небе. Онемяло.
Есенни жерави с поглед над бъдното.
Сиромашко лято от скръб пожълтяло.
Вик на весталка взривила сърцето си.
Клада от гордост и похоти. Пир демоничен.

Дива смокиня за миг оживяла, 
в хладния повей на зимата.
Нямам въпроси, време на ярости.
Слепи очи на бездумни зяпачи.
Тъй оцелявам,
бяла и истинска,
себе си свивам в гнездо  кукувиче.

Алчни миражи на път към пустинята,
търсят напразно  и мойта душа.
Хляба ти Господи, святата истина,
моля те, дай ми сега. 
Нека ме топли във мрака световен,
нека ми пее ми  във храм осветен,
имам към тебе безбройни въпроси...
Няма те никъде вътре във мен.

Жива съм още,
утринна твоя искряща звезда,
тичам из тръните,
вятъра носи,
сетна въздишка сред смрад и блата.

Падам.
Но вярвам.
Тебе те има.
Стене духа ми, зов те зове...
Бялото в мене нека е бяло...
Господи, дай ми ново сърце!


понеделник, 3 февруари 2014 г.

Точно там където...

Северно сияние в безсънието на южния кръст.
Тялото ми голо, разпятие на желанието.
Силуетът на ръцете ти потънали в галактиките.
Устните слети в млечния път на безвремието.

Змията погубва тотално, пиеща ябълков мускус.
Кожата вдишва твоята недопита, връхлитаща влага.
Крия се в себе си преди да потъна във тебе.
Преди да събудиш блуждаещия змей, поглъщам рая.






неделя, 2 февруари 2014 г.

Преди да се превърна в луна

Усещам те.Скрит в дълбокото невидимо.
Броеница от молитви скрити в сърцето.
Прошепнати в пропастта преди да пропадне света.
Начало и край в който загубвайки се те намерих.
Обичта блести ли дихание мое?
Нежен свят в кораловия риф на сетнината.
Огледалце оловно заслепило очите ми.
Шепотен сняг в миглите на времето.
Пътека съм. Кладенчова вода там няма.
Еленови стъпки. Заледени потоци
Вихри залудели в бездната на моето крехко равновесие.
Буря.Преди нощта в която потънах там.
Брега ме помни.Пясъка поглъща стъпките.
Вълните отмиват ничия земя.Сълзи няма.
Потоци лъчи изригват в очите ми.
Преди да се превърна в луна.




събота, 1 февруари 2014 г.

Била родена

Стихия съм, във сянката на птица.
 Родена, преродена в мисъл.
Събудена звезда във сверите на мрака.
Усещане за себе си. По чудо оживяло.
Аморфно нощно междуметие,
в реалност изхабена от лъжи.
Свелинен лъч залутан все нататък
сред лунните лалета, във еленови води.
Скала крайморска, обладани от мечти.
Все още живи.
Дихание застинало от спомени и дим.
Положено във мрежа от сапфири.
Искрящо тяло сред блатата причудливи,
наслада южна с дъх на пролетни води.
Затихнал отлив, лъч пустинен.
Роден в деня на Водолея
Закътан остров сред звездите.
На скитащато ми начало.