четвъртък, 27 февруари 2014 г.

***


Не спирай, не спирай,
този ден е страшно изумен,
пътя ми е зимен вихър,
по настръхнал и от мен.

Не, не спирай да ме галиш,
да потъваш вътре в мен,
не, не спирай да целуваш
изумруденото в мен.

Бледолик светлика плаче,
този дъжд е като звън,
степния пейзаж ме плаши,
няма слънце в тоя сън.

Не, не спирай да ме галиш,
плаче каменния зид,
пролетта пристъпва плахо...
Ще летя и днес...насън...




Няма коментари:

Публикуване на коментар