***

Да запалим по цигара,

срещнахме се днес,

пролетта е като хала,

повей зимно свеж.

Липсваше ми твоя поглед,

невъзможно син,

капка морска от простора,

във милувка скрит.

Във просъница живеем,

чакаме дъжда,

с него нежно да се слеем

блясък във съня.

Преродени светли дири,

грейнал небосвод,

плахи устни приютили,

толкова любов.

Хоризонти приближили,

пътя към дома,

себе си едва открили,

там, накрай света.

Да запалим по цигара,

ехото кънти,

топла екотна въздишка,

между нас кръжи.

Сбъднати в несбъдно време,

кадифен каприз,

в най безветреното време,

остров пуст и тих.

Прегърни ме с поглед мили,

целуни мига,

в този ден дъждовно слънчев,

блика вечността.