Не и в съня ми

Сумрачница пада бездумно над кея,

потъва брега скрит във миден обков.

Проблясват вълните, фриволно препускат,

към някакъв залив безкрайно любим.

Прегръдка смирена ме пари с дъха си,

ръцете ти търсят пустинни планети,

във устните трепка соления дъх,

вкусът на безкрая примамливо свети.

Мечтите са спомен, до мене си ти.

И как ме докосват очите ти топли.

По пясъка бягат две ярки следи,

целунали залеза скрит във сърцето.

Не тръгвай всевластнице моя съдба.

Ти светло вълшебство от думи.

Изплаках за тебе последна сълза,

ела ти наяве, не във съня ми.